1. След тези събития гневът на царя се уталожи и той си спомни за Астин и за присъдата, която ѝ бе отредил.
2. Тогава слугите, които обслужваха царя, му казаха: „Да потърсим за царя добри и хубави девойки!
3. Царят може да назначи във всяка област на царството служители, които да изберат хубави девици и да ги доведат в харема в столицата Суза. Там ще бъдат поверени на царския евнух Хегай, който надзирава жените. Той ще им даде всичко необходимо, за да се грижат за красотата си.
4. Девойката, която се хареса на царя, да стане царица вместо Астин.“ Това се понрави на царя и той постъпи така.
5. Имаше в столицата Суза един юдеин на име Мардохей, синът на Яир – син на Семей, син на Кисей, от Вениаминовото племе.
6. Той беше сред пленниците, които вавилонският цар Навуходоносор бе откарал на заточение от Йерусалим заедно с юдейския цар Йехония.
7. Мардохей беше настойник на едно момиче – Хадаса. Това е всъщност Естир, дъщеря на чичо му Аминадав, чиито родители бяха починали. След смъртта на нейните родители той я отгледа. Момичето беше наистина много красиво.
8. След като царската наредба беше огласена, много девойки бяха доведени в столицата Суза под надзора на Хегай. Естир също беше доведена при надзирателя на харема.
9. Момичето му се понрави и спечели неговото благоволение. Той незабавно разпореди да ѝ дадат всичко необходимо за нейната красота, храна и седем девойки, подбрани от царския дворец, за да ѝ служат. Хегай премести нея и прислугата ѝ в най-добрите помещения на двореца.
10. Естир пък не разкри нито потеклото си, нито отечеството си, понеже Мардохей ѝ беше наредил така.
11. А Мардохей всеки ден обикаляше пред двора на харема, за да разбере как е Естир и какво става с нея.
12. Редът на всяка девойка идваше, когато изтече дванадесетият месец. Затова те се подготвяха, като шест месеца се мажеха със смирново масло и шест месеца с благовония и други масла, които обикновено жените употребяват.
13. И тогава момичето се явяваше пред царя. За тази среща девойката вземаше от харема със себе си всичко, което пожелаеше.
14. Вечерта тя влизаше, а сутринта се връщаше в друг харем под надзора на Шаасгаза, царския управител на харема. И тя вече не влизаше при царя, освен ако той не заповядаше да я повикат.