15. Това е тежко зло: както е дошъл, така си и отива. Каква е ползата от него, щом напразно се е трудил?
16. А цял живот той е ял на тъмно, сред много скърби, болести и ядове.
17. И ето какво съзирам за добро: приятно е да се яде и пие – наслада от благата на целия му труд, с който някой се е трудил под слънцето през всички дни на живота си, които Бог е отредил за него; нали това е негова награда?
18. И ако Бог е дал на някого богатство и блага и власт да ги използва, да получава награда и наслада от труда си – това е дар от Бога.
19. Бог му дарява весело сърце, защото няма дълго да помни дните на живота си.