1. Тогава се обърнах и видях греха, извършващ се под слънцето: сълзите на угнетените, а утешител нямат; и силата в ръката на тези, които угнетяват, и утешител нямаше за тях.
2. Затова аз облажавах мъртвите, починали отдавна, повече от живите, от живите сега.
3. Но по-щастлив от всички тях е онзи, който не е живял все още, който не е видял лошите дела, които се извършват под слънцето.
4. Видях също така, че всеки труд и всяко дело с успех събуждат завист сред хората. Това е също суета и гонене на вятър.
5. Стои глупакът, скръстил ръцете си, а завист го разяжда.
6. По-добре една шепа, придружена с покой, отколкото шепа, пълна с труд и мъка.
7. Аз се обърнах отново и видях друга суета под слънцето:
8. ето – самотник, той си няма никого. Няма ни син, нито брат, а пък за тежкия му труд няма край. Очите му са ненаситни на богатство. Той казва: „За кого ли се трудя и себе си лишавам от блага?“ И това е пак суета и мъчителен гнет.
9. По-добре са двама, отколкото един, те имат добра награда за своя труд.
10. И ако паднат, единият ще вдигне другия. Горко пък на самотник като падне, защото няма кой да го повдигне.
11. И ако двама легнат – ще се стоплят; как самотник би могъл да се сгрее?