13. Тогава аз разбрах, че мъдростта стои над глупостта, тъй както светлината превъзхожда тъмнината.
14. Мъдрецът има на главата си очи, глупецът броди из тъмата, но аз разбрах – една съдба постига всички тях.
15. И аз размислих в сърцето си: щом и мен съдбата на глупеца ще постигне, защо съм станал толкова премъдър? Затуй си казах пак в сърцето – и това е суета.
16. Защото, както за глупеца, така и за мъдреца споменът не трае вечно, и двамата ще ги забравят напълно бъдещите дни. Уви, мъдрецът не умира ли тъй, както и глупецът?
17. Затуй намразих аз живота, опротивя ми всяко дело, извършено под слънцето. Защото всичко е суета и гонене на вятър.
18. Възненавидях и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото го оставям на човека, идващ след мене.
19. Кой знае: дали ще бъде мъдър той, или пък глупав? Той ще владее всичко мое, което с труд и мъдрост аз придобих под слънцето. И това е суета.
20. Дойдох дотам да се отчаям в сърцето си за целия си труд, с който се трудих под слънцето: