11. Ухапе ли змия, преди да е обаяна, полза от обаятеля вече няма да има.
12. Словата от устата на мъдреци са благодат, а устата на глупеца самия него ще погуби.
13. Началото на словото, изречено от него, е безумие, а свършекът на говора му – празнословие.
14. Също така и много думи глупецът наговаря. Човек не знае що ще бъде и кой ли може да му извести какво ще се случи след него?
15. Усилията на глупеца уморяват и самия него, така че вече той не знае дори пътя за града.
16. Горко ти, земьо, когато имаш невръстен цар, когато твоите князе начеват рано да ядат!
17. Блажена си ти, земьо, щом твоят цар е от благороден род и щом князете ти ядат навреме – за подкрепа, не и за пируване.
18. Таванът се продънва от голяма леност, прокапва къщата при скръстени ръце.