18. Наклони, Боже мой, ухото Си и ме послушай, отправи поглед и погледни нашите развалини и разрухата на закриляния от Тебе град; защото ние поднасяме молбата си пред Тебе Самия, надявайки се не на нашите добри дела, а на Твоето голямо милосърдие.
19. Господи, послушай! Господи, прости! Господи, обърни внимание и започни да действаш, не се бави заради Тебе Самия, Боже мой, защото Ти закриляш Своя град и Своя народ!“
20. Така говорех, молех се и изповядвах греха си и греха на моя народ Израил, и поднасях молбата си пред Господа, моя Бог, за святата планина на своя Бог.
21. Докато още мълвях молитвата си, тогава – то беше по време на вечерната жертва – до мене с бърз летеж се приближи мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното си видение.
22. Той ясно се обърна към мене с думите: „Данииле, явих се при тебе, за да те науча да разбираш.
23. В началото на твоята молитва се яви Божие слово за тебе и аз дойдох да ти го възвестя, защото ти си мъж, възлюбен от Бога. Затова размисли върху това слово и се постарай да разбереш това видение:
24. Седемдесет пъти по седем години са определени за твоя народ и за святия твой град, докато бъде прекратено отстъплението, запечатани греховете и изкупена вината, за да бъде въведена вечната справедливост, да бъдат прекратени видението и пророчеството и да бъде помазан Всесвятият.
25. Но знай и размисли: от времето, когато излезе заповед за връщането на народа и за възстановяването на Йерусалим, до появата на Помазаника Княз има седем пъти по седем години и шестдесет и двата пъти по седем години; тогава отново ще се съградят улиците и стените, но в трудни времена.