15. А сега, Господи, Боже наш, Който със силна ръка си извел народа Си от Египет и така си придобил славно име, дори до днес съгрешавахме, вършехме нечестиви дела.
16. Господи, съобразно всички Твои предишни милосърдни дела, нека се прекратят гневът и яростта Ти спрямо Твоя град, Йерусалим, и святата Ти планина; защото поради собствените ни грехове и поради злодеянията на предците ни Йерусалим и Твоят народ станаха за посмешище сред всички, които живеят около нас.
17. Затова чуй сега, Боже наш, молитвата и молбата на Своя служител и заради Тебе, Господи, погледни със святлото Си лице към опустошеното Свое светилище.
18. Наклони, Боже мой, ухото Си и ме послушай, отправи поглед и погледни нашите развалини и разрухата на закриляния от Тебе град; защото ние поднасяме молбата си пред Тебе Самия, надявайки се не на нашите добри дела, а на Твоето голямо милосърдие.
19. Господи, послушай! Господи, прости! Господи, обърни внимание и започни да действаш, не се бави заради Тебе Самия, Боже мой, защото Ти закриляш Своя град и Своя народ!“
20. Така говорех, молех се и изповядвах греха си и греха на моя народ Израил, и поднасях молбата си пред Господа, моя Бог, за святата планина на своя Бог.
21. Докато още мълвях молитвата си, тогава – то беше по време на вечерната жертва – до мене с бърз летеж се приближи мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното си видение.
22. Той ясно се обърна към мене с думите: „Данииле, явих се при тебе, за да те науча да разбираш.
23. В началото на твоята молитва се яви Божие слово за тебе и аз дойдох да ти го възвестя, защото ти си мъж, възлюбен от Бога. Затова размисли върху това слово и се постарай да разбереш това видение: