1. В първата година от управлението на Дарий, син на Асуир, по рождение мидиец, който беше поставен за цар над Халдейското царство –
2. в първата година на неговото царуване аз, Даниил, размишлявах върху свещените книги за броя на годините, възвестени в словото на Господа, отправено към пророк Йеремия: че седемдесет години ще продължи разорението на Йерусалим.
3. И отправих молитвата и молбата си към Господа Бога при спазване на пост, във вретище и пепел.
4. Молих се на Господа, своя Бог, изповядах нашата вина с думите:„О, Господи, Ти, Който си велик и пораждаш благоговение, Ти си верен към завета с тези, които Те обичат и които спазват Твоите заповеди!
5. Съгрешихме, постъпвахме беззаконно, вършихме нечестиви дела, упорствахме и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите наредби;
6. не слушахме Твоите служители, пророците, които от Твое име говореха на нашите царе и князе, на предците ни и на всички обитатели на страната.
7. Ти, Господи, постъпваш справедливо, а ние носим върху себе си срама – ние, юдеите, жителите на Йерусалим, а и цял Израил: в близост и надалече, по всички страни, където си ги прогонил поради отстъплението им, с което те съгрешиха пред Тебе.
8. Господи, ние носим върху себе си срама, както и нашите царе, князе и предците ни, защото съгрешихме пред Тебе.
9. А на Господа, нашия Бог, принадлежат милосърдието и прошката, макар че ние се разбунтувахме против Него
10. и не се водехме по гласа на Господа, нашия Бог, за да постъпваме според Неговите закони, които ни е дал чрез служителите Си – пророците.