1. Тогава Дарий Мидийски, който беше на шестдесет и две години, превзе царството.
2. Дарий намери за добре да определи за царството сто и двадесет сатрапа, които да бъдат управители над цялото царство.
3. Над тях той постави трима князе, един от които беше Даниил, за да дават сатрапите отчет пред тях и царят да не бъде претоварен.
4. Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапи, защото притежаваше превъзходен ум и царят вече замисляше да му подчини цялото царство.
5. Тогава князете и сатрапите започнаха да търсят повод за обвинение срещу Даниил във връзка с управлението на царството. Но те не можаха да намерят никакъв повод за обвинение, нито вина, защото той беше напълно надежден и у него не бяха открити никакъв пропуск или престъпление.
6. Затова тези хора казаха: „Ние няма да намерим повод за обвинение против Даниил, ако не намерим нещо против него относно закона на неговия Бог.“
7. Тогава тези князе и сатрапи се втурнаха при царя и му казаха: „О, царю Дарий, да живееш вечно!