5. Още в същия миг се появиха пръсти от човешка ръка и пишеха нещо по мазилката на стената на царския дворец, която е срещу светилника. Царят видя тази част от ръката, която пишеше.
6. Тогава лицето на царя побледня, налетяха го тежки мисли, тялото му отмаля и коленете му затрепериха.
7. Царят извика със силен глас да доведат гадатели, звездобройци и прорицатели. Тогава той каза на вавилонските мъдреци: „Който разчете този надпис и ми разтълкува значението му, ще бъде облечен в багреница, на шията му ще има златна верижка и ще бъде поставен на трето място по власт в царството ми.“
8. Всичките царски мъдреци дойдоха, но не можаха да разчетат надписа и да разтълкуват значението му пред царя.
9. Цар Валтацар се разтревожи много, лицето му побледня, също и велможите му се смутиха.
10. А царицата майка, когато чу думите на царя и на велможите му, влезе в залата, където беше пирът, и заговори: „О, царю, да живееш вечно! Да не те тревожат мислите ти и да не побледнява лицето ти.
11. В царството ти има човек, у когото действа духът на святите богове. Той още от времето на дядо ти беше известен с това, че у него има светлина, разум и мъдрост, подобна на мъдростта на боговете. Затова дядо ти Навуходоносор го постави за главен началник на вълшебниците, гадателите, звездобройците и прорицателите. О, царю, твоят собствен дядо извърши това,