18. Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносор царско достойнство и мощ, величие и слава.
19. Всички народи и раси, говорещи различни езици, трепереха пред мощта, която Той му беше дал, и се бояха от него. Убиваше, когото искаше, и когото искаше, запазваше жив; въздигаше, когото искаше, и унижаваше, когото искаше.
20. Но когато сърцето му се възгордя и духът му надменно се ожесточи, той беше свален от царския си престол и славата му беше отнета.
21. Той беше отстранен от общение с хората, сърцето му се уподоби на животинско и той живя с дивите осли; храниха го с трева, както хранят волове, и тялото му се оросяваше от небесната роса, докато разбра, че Всевишният Бог владее над човешкото царство и поставя над него, когото поиска.
22. И ти, Валтацаре, негов внук, не смири сърцето си, макар и да знаеше всичко това,
23. а горделиво се обяви против Небесния Господ: донесоха ти съдовете от Неговия храм и ти, и твоите велможи, твоите жени и наложници пихте с тях вино и ти прославяше сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират, а не прослави Бога, в Чиято ръка е твоето жизнено дихание и всички твои пътища.
24. Заради това Той изпрати тази ръка с пръсти, която написа този надпис.
25. А надписът гласи: „Менѐ, Менѐ, Текѐл и Парсѝн.“
26. Ето и значението на думите: Менѐ – Бог преброи дните на царството ти и му определи край;
27. Текѐл – претеглен си на везните и си намерен твърде лек;
28. Перѐс – царството ти е разделено и дадено на мидийците и персите.“
29. Тогава Валтацар заповяда да облекат Даниил в багреница, да окачат златна верижка на шията му и го провъзгласиха за трети по власт в царството.
30. Още в същата нощ халдейският цар Валтацар беше убит.