19. това си ти, царю! Ти си велик и мощен; твоето величие се е извисило и се простира до небето, а властта ти – до последните предели на земята.
20. А това, че царят е видял един свят Страж, Който слизал от небето и казал: „Отсечете това дърво и го сломете, само ствола с корена му оставете в земята; нека той, стегнат в железен и меден обръч, да се напоява с небесна роса сред полската трева и с полските зверове да бъде участта му, докато не преминат над него седем години“
21. – ето царю, значението на всичко това: то е решение на Всевишния, което се отнася за моя господар – царя.
22. Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете, ще бъдеш напояван с небесна роса; така над тебе ще преминат седем години, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае.
23. А това, че е заповядано да се остави стволът на дървото, това означава, че твоето царство се запазва и ще ти бъде върнато, щом признаеш небесната власт.
24. Затова, царю, приеми моя съвет: заличи греховете си със справедливи дела и беззаконията си чрез милосърдие към бедните с надежда, че твоето благоденствие ще продължи.“
25. Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносор.
26. Дванайсет месеца по-късно той се разхождаше по покрива на царския палат във Вавилон.
27. Тогава царят се възхити и каза: „Не е ли това величественият Вавилон, който аз съградих със силата на своята мощ като царствен град за прослава на моето величие!“
28. Тези думи бяха още в устата на царя, когато прозвуча глас: „На тебе, царю Навуходоносоре, се известява: царството се отнема от тебе!
29. Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете; така над тебе ще преминат седем години, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае!“
30. В същия миг тази присъда над Навуходоносор се изпълни: той беше отстранен от общение с хората, ядеше трева, както се хранят воловете, и тялото му се напояваше с небесна роса, така че косата му порасна като орлови пера, а ноктите му – като на птица.
31. „След като отминаха определените дни, аз, Навуходоносор, вдигнах очи към небето и разумът ми се възвърна. Тогава възвеличих Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието могъщество е вечно могъщество и Чието царство надживява родовете.
32. Всички живеещи на земята са нищо. Той владее над небесното войнство, както и над живеещите на земята така, както пожелае. Никой не може да Го възпрепятства и да Го попита: „Защо Ти направи това?“
33. В същото време разумът ми се възвърна и за слава на моето царство се възвърнаха величието ми и царският ми блясък. Тогава моите съветници и велможи ме потърсиха, аз бях възстановен в царското си достойнство и величието ми още повече се увеличи.