Старият Завет

Новият Завет

Даниил 2:29-37 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

29. ти, царю, размишляваше на леглото си какво предстои да стане и Този, Който открива тайни, ти посочи какво предстои да стане.

30. А на мене тази тайна беше разкрита не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да се разкрие пред царя значението на съня и за да разбереш размишленията на разума си.

31. Твоето видение, царю, беше такова: ето ти видя голяма статуя. Тази статуя беше огромна. Тя блестеше ослепително пред тебе и видът ѝ беше страшен.

32. Главата на тази статуя беше от чисто злато, гърдите и ръцете ѝ – от сребро, коремът и бедрата ѝ – от мед,

33. краката ѝ – от желязо, ходилата ѝ – отчасти от желязо, отчасти от глина.

34. Ти видя как без човешка намеса от една планина се откърти камък. Той удари железните и глинени крака на статуята и ги разтроши.

35. Тогава се разтрошиха всички заедно – желязото, глината, медта, среброто и златото и станаха като прах на хармана през лятото; вятърът ги отнесе и никаква следа не остана от тях. А камъкът, който разтроши статуята, стана голяма планина и изпълни цялата земя.

36. Такъв е бил сънят! Сега ще разкрием пред царя неговото значение.

37. Ти, царю, си цар на царете, на когото небесният Бог даде царството и властта, силата и славата,

Прочетете пълната глава Даниил 2