24. След това Даниил се отправи към Ариох, на когото царят беше заповядал да умъртви мъдреците във Вавилон, влезе и му каза: „Не убивай вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя и аз ще му разкрия значението на съня.“
25. Тогава Ариох веднага въведе Даниил при царя и му каза: „Намерих между пленените юдеи човек, който може да разкрие пред царя значението на съня.“
26. Царят попита Даниил, който бе наречен Валтасар: „Можеш ли да ми разкажеш съня, който видях, и какво е значението му?“
27. Даниил отговори на царя с думите: „Нито гадатели, нито вълшебници, нито прорицатели, нито звездобройци могат да разкрият пред царя тайната, която той иска да узнае.
28. Но на небето има Бог, Който открива тайни, и Той разкри пред цар Навуходоносор какво предстои да стане в последните дни. Сънят и видението на твоя дух, докато ти лежеше, бяха следните:
29. ти, царю, размишляваше на леглото си какво предстои да стане и Този, Който открива тайни, ти посочи какво предстои да стане.
30. А на мене тази тайна беше разкрита не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да се разкрие пред царя значението на съня и за да разбереш размишленията на разума си.
31. Твоето видение, царю, беше такова: ето ти видя голяма статуя. Тази статуя беше огромна. Тя блестеше ослепително пред тебе и видът ѝ беше страшен.
32. Главата на тази статуя беше от чисто злато, гърдите и ръцете ѝ – от сребро, коремът и бедрата ѝ – от мед,
33. краката ѝ – от желязо, ходилата ѝ – отчасти от желязо, отчасти от глина.
34. Ти видя как без човешка намеса от една планина се откърти камък. Той удари железните и глинени крака на статуята и ги разтроши.
35. Тогава се разтрошиха всички заедно – желязото, глината, медта, среброто и златото и станаха като прах на хармана през лятото; вятърът ги отнесе и никаква следа не остана от тях. А камъкът, който разтроши статуята, стана голяма планина и изпълни цялата земя.
36. Такъв е бил сънят! Сега ще разкрием пред царя неговото значение.
37. Ти, царю, си цар на царете, на когото небесният Бог даде царството и властта, силата и славата,