10. Обаче ръка ме хвана, изправи ме на крака и укрепи ръцете ми.
11. И той ми каза: „Данииле, ти, който си мъж, възлюбен от Бога, обърни внимание на думите, които ще отправя към тебе, и застани прав, защото сега аз съм изпратен при тебе.“ След като ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан.
12. Тогава той ми каза: „Не се страхувай, Данииле! Още от първия ден, когато ти се постара да постигнеш познание и се покая пред своя Бог, твоите думи бяха чути и аз дойдох да ти отговоря.
13. Но князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дена, докато Михаил, един от върховните князе, не дойде да ми помогне. Затова оставането ми при персийските царе беше ненужно.
14. А сега дойдох да ти обясня какво ще сполети твоя народ в последните дни, защото и това видение също се отнася към онези далечни дни.“
15. Докато той ми говореше тези думи, аз паднах по лице на земята и онемях.
16. Но, ето един образ, приличащ на човек, се докосна до устните ми. Аз отново отворих устата си, заговорих и казах на този, който стоеше пред мене: „Господарю мой, това видение ми причини болка и не остана у мене сила.
17. Как мога аз, служителят на моя господар, да говоря с моя господар, когато нямам сила, дъх не ми остана.“
18. Тогава този човешки образ отново се докосна до мене и ме укрепи
19. с думите: „Не се страхувай ти, възлюбен от Бога мъж! Бъди спокоен! Бъди мъжествен и се ободри!“ Когато той говореше с мене, силите ми се възвърнаха и казах: „Говори, господарю мой, защото ти ми даде сила.“
20. Той ми каза: „Знаеш ли защо дойдох при тебе? Първо ще се върна, за да се боря с княза на Персия и когато свърша с него, ще се появи князът на Гърция.
21. Но аз ще ти известя какво е написано в книгата на истината, при все че няма никой, който стои на моя страна срещу онези освен вашия княз Михаил.