20. Ако някой блъсне от омраза някого или хвърли с умисъл нещо върху него и онзи умре,
21. или от омраза го удари с ръка и онзи умре, тогава този, който е ударил, да бъде умъртвен; той е убиец. Сродникът, който иска да отмъсти, може да умъртви убиеца; щом го срещне.
22. Но ако неволно го блъсне, без да изпитва омраза, или хвърли върху него нещо без умисъл,
23. или без да види, събори върху него камък, който може да причини смърт, и онзи умре, макар и да не е бил враждебен към него и не е искал да му стори зло,
24. тогава нека обществото да реши делото между убиеца и сродника, който иска да отмъсти според тези наредби;
25. обществото трябва да спаси убиеца от сродника, който иска да отмъсти, и обществото трябва да го върне в града, където е потърсил убежище; и той трябва да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със свещен елей.
26. Но ако убиецът излезе извън пределите на града, който му е станал убежище,
27. и сродникът, който иска да отмъсти, го намери извън пределите на този град, тогава той може да умъртви убиеца, без да носи вина за пролята кръв;
28. защото убиецът трябва да живее в града, който му е станал убежище, до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в своите владения.
29. Това трябва да ви бъде законна наредба за всичките ви поколения, където и да живеете.
30. Ако някой убие човек, убиецът да бъде умъртвен според думите на свидетели; но само един свидетел не е достатъчен, за да бъде някой осъден на смърт.