6. А Мойсей отговори на Гадовите и Рувимовите потомци: „Нима искате братята ви да тръгнат на бой, а вие да останете тук?
7. Защо обезсърчавате израилтяните да преминат в страната, която Господ им е дал?
8. Така постъпиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-Варни да огледат страната;
9. те стигнаха до долината Есхол, огледаха страната, но след това обезсърчиха израилтяните и те не влязоха в страната, която Господ им беше дал.
10. И тогава пламна гневът на Господа и Той се закле:
11. „Никой от онези, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види страната, която с клетва съм обещал на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме следваха с цялото си сърце,
12. освен Халев, син на кенезитеца Йефония, и Иисус, Навиновия син, защото те последваха Господа с цялото си сърце.“
13. И пламна гневът на Господа против Израил и Той ги накара да се скитат из пустинята четиридесет години, докато не изгина цялото поколение, което беше сторило зло пред Господа.
14. И ето вместо бащите си се надигнахте вие, ново поколение грешници, за да разпалите още повече Господния гняв против Израил.
15. Защото, ако се отвърнете от Него, Той ще остави отново Израил в пустинята и вие ще погубите целия този народ.“
16. Но те пристъпиха към него и казаха: „Ще направим тук кошари за стадата си и градове за децата си,
17. а самите ние първи ще се въоръжим и ще тръгнем пред израилтяните, докато ги заведем в страната им; само децата ни ще останат в укрепените градове заради местните жители.
18. Няма да се завърнем по домовете си, докато всички израилтяни не влязат в своя дял от наследството,
19. защото ние няма да вземем дял заедно с тях отвъд Йордан и по-нататък, ако ни се даде наследство тук, на изток от Йордан.“
20. Тогава Мойсей им каза: „Ако направите това, ако тръгнете въоръжени на бой пред Господа,