9. Защото от връх канарите го виждами от хълмовете го гледам:„Ето народ, който ще се засели отделнои няма да е сред останалите народи.
10. Кой може да преброи безбройния като пясъка Якови десетките хиляди на Израил?Дано смъртта ми да е като смъртта на праведнитеи сетнините ми да бъдат като техните!“
11. Тогава Валак каза на Валаам: „Какво стори ти с мене? Аз те взех да прокълнеш враговете ми, а ето, ти дори ги благослови!“
12. А той отговори: „Нима не трябва да казвам тъкмо онова, което Господ влага в устата ми?“
13. Тогава Валак му рече: „Ела с мене на друго място, откъдето ще ги видиш; но ще видиш само най-близката част от стана им, всичките няма да ги видиш; и прокълни ги оттам заради мене.“
14. И така, той го заведе на мястото за стража на върха на Фасга; там издигна седем жертвеника и принесе по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.
15. Тогава Валаам му каза: „Застани близо до всеизгарянето си, а пък аз ще отида по-нататък да срещна Бога.“
16. И Господ срещна Валаам и вложи слово в устата му, като каза: „Върни се при Валак и говори така!“
17. Валаам се върна при него, а той стоеше при всеизгарянето си заедно с моавските предводители. Валак го попита: „Какво каза Господ?“
18. Тогава той започна притчата си с думите:„Стани, Валак, и слушай!Чуй ме добре, сине Сепфоров!
19. Бог не е смъртен, за да лъже,нито човек, за да се отмята от думите Си.Нима Той е казал нещо и не го е сторилили е обещал нещо и не го е изпълнил?
20. Ето нареди ми да благославям;което Той е благословил, аз не мога да отменя.
21. Той не е видял неправда у Яков,нито е съзрял злочестие у Израил.Господ, неговият Бог, е с него,провъзгласен сред тях като цар.