18. кладенеца, който изкопаха князете; изкопаха го знатните сред народа със своите жезли по заповед на законодателя.“ От пустинята тръгнаха за Матана,
19. от Матана – за Нахалиил, от Нахалиил – за Вамот,
20. от Вамот – за долината, която е в моавитските предели, до връх Фасга, който гледа към пустинята.
21. Тогава Израил изпрати пратеници при аморейския цар Сихон да му кажат:
22. „Позволи ми да мина през страната ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята, няма да пием вода от кладенците; по царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.“
23. Но Сихон не позволи на Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе срещу Израил в пустинята и като достигна до Яса, влезе в битка с Израил.
24. Израил го порази с острието на меча и завладя страната му от Арнон до Явок, до пределите на амонитците, защото амонитската граница беше укрепена.
25. Израил завладя всички тези градове и се засели във всички градове на аморейците – в Есевон и в останалите, които бяха под неговата власт;
26. защото Есевон беше град на аморейския цар Сихон, който бе воювал с предишния моавски цар и бе отнел от ръцете му цялата му земя до Арнон.
27. Затова певците казват: „Елате в Есевон. Нека се съгради и укрепи Сихоновият град;
28. защото огън излезе от Есевон, пламък от Сихоновия град и изгори Ар-Моав и онези, които владеят Арнонските височини.
29. Горко ти, Моаве! Погина ти, Амосов народ! Предаде синовете си на бягство и дъщерите си на плен при Сихон, аморейския цар.