13. Оттам тръгнаха и се разположиха на стан оттатък река Арнон, в пустинята, която се простира от аморейските предели до Арнон; Арнон е границата между Моав и аморейците.
14. Затова е казано в книгата на Господните войни за Вахеб в Суфа и потоците на Арнон:
15. „Потоците и вододелът, който се простира до селището Ар и допира границите на Моав.“
16. А оттам дойдоха при Беер; това е онзи кладенец, за който Господ каза на Мойсей: „Събери народа и ще им дам вода.“
17. Тогава Израил запя песен: „Нека водите ти бликат, кладенче, възпявайте
18. кладенеца, който изкопаха князете; изкопаха го знатните сред народа със своите жезли по заповед на законодателя.“ От пустинята тръгнаха за Матана,
19. от Матана – за Нахалиил, от Нахалиил – за Вамот,
20. от Вамот – за долината, която е в моавитските предели, до връх Фасга, който гледа към пустинята.
21. Тогава Израил изпрати пратеници при аморейския цар Сихон да му кажат:
22. „Позволи ми да мина през страната ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята, няма да пием вода от кладенците; по царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.“
23. Но Сихон не позволи на Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе срещу Израил в пустинята и като достигна до Яса, влезе в битка с Израил.
24. Израил го порази с острието на меча и завладя страната му от Арнон до Явок, до пределите на амонитците, защото амонитската граница беше укрепена.