18. А на народа кажи: „Очистете се за утрешния ден и ще ядете месо. Вие плакахте пред Господа и викахте: „Кой ще ни нахрани с месо? Добре ни беше в Египет.“ Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете;
19. ще ядете не ден, не два, не пет дена, не десет и не двадесет дена,
20. а цял месец, докато не ви излезе през носа и не ви омръзне. Защото вие презряхте Господа, Който е между вас, плакахте пред Него и казвахте: „Защо ни трябваше да излизаме от Египет?“.“
21. Мойсей отговори: „Шестстотин хиляди души народ върви заедно с мене, а Ти казваш: „Ще им дам месо, че да имат да ядат цял месец!“
22. Нима ще се изколят всички овци и волове, за да им стигне? Или ще бъде събрана всичката риба в морето, за да им е достатъчно?“
23. А Господ рече на Мойсей: „Нима е къса ръката на Господа? Сега ще видиш дали ще се сбъднат думите Ми към тебе или не.“
24. И така, Мойсей излезе и каза пред народа думите на Господа; и събра седемдесет мъже измежду народните старейшини и ги постави около скинията.
25. Тогава Господ слезе в облака и говори с него. И като взе от Духа, Който беше върху него, възложи го върху седемдесетте старейшини. И докато беше върху тях Духът, те пророкуваха, но след това престанаха.
26. Двама от мъжете бяха останали в стана; името на единия беше Елдад, а на другия – Модад. Духът слезе върху тях, защото бяха сред записаните. Те бяха останали в стана, но не излязоха до скинията. И те пророкуваха в стана.
27. Един младеж се затича и извести на Мойсей: „Елдад и Модад пророкуват в стана.“
28. Тогава Иисус, Навиновият син, служител на Мойсей, един от неговите избрани, рече: „Господарю мой, Мойсей, възпри ги!“
29. А Мойсей му отвърна: „Нима завиждаш толкова заради мене? Дано всички от Господния народ бъдат пророци, за да им прати Господ Своя Дух!“
30. И Мойсей се върна в стана заедно със старейшините на Израил.
31. Тогава излезе вятър, пратен от Господа, и докара откъм морето пъдпъдъци; натрупа ги около стана на един ден път в едната посока и на един ден път в другата посока – около два лакътя над земята.
32. И наизлезе народът да събира пъдпъдъци, цял ден и цяла нощ, и целия следващ ден. Онзи, който беше събрал най-малко, и той събра десет хомери. След това ги разпростряха да се сушат около стана.
33. Но докато месото беше още несдъвкано по зъбите им, пламна Господният гняв против народа и Господ порази народа със страшна напаст.
34. И нарекоха това място Киброт-Хатава, защото там погребаха обзетите от алчност.
35. От Киброт-Хатава се отправиха към Асирот и в Асирот се разположиха на стан.