1. След време народът взе да роптае силно пред Господа. Господ чу и гневът Му пламна; сред тях се разпали огън Господен и изтреби покрайнините на стана.
2. Тогава народът извика за помощ към Мойсей. Мойсей се помоли на Господа и огънят утихна.
3. И нарекоха това място Тавера, защото сред тях беше пламнал Господният огън.
4. Сред тях имаше пришълци, които проявяваха алчност, а заедно с тях и израилтяните пак се оплакваха и казваха: „Кой ще ни нахрани с месо?
5. Помним рибата, която ядяхме безплатно в Египет, краставиците, дините, праза и лука, и чесъна.
6. А сега са ни пресъхнали гърлата; освен манна нищо няма пред очите ни.“
7. А манната приличаше на кориандрово семе, на цвят като смола.
8. Народът ходеше да я събира, мелеше я с хромели или я разбиваше в чутури; след това я варяха в котли, за да правят от нея питки; по вкус приличаше на питки, приготвени с елей.
9. Когато нощем падаше роса в стана, с нея падаше и манна в него.
10. Мойсей чуваше как народът плаче, всеки със семейството си, при входа на своята шатра. И понеже Господният гняв се разпали, на Мойсей му стана мъчно.
11. Тогава Мойсей запита Господа: „Защо измъчваш така Своя раб? Заради какво не намерих Твоето благоволение, а си оставил върху мене бремето на целия този народ?
12. Нима аз съм носил в утробата си целия този народ и нима аз съм го родил, че ми казваш: „Носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти с клетва бе обещал на предците му?“
13. Откъде да взема месо, за да им дам на целия този народ? Защото те плачат пред мене и казват: „Дай ни месо да ядем.“
14. Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е тежък за мене.