26. предводител на опълчението от племето на Асировите потомци беше Пагиил, Охрановият син,
27. а предводител на опълчението от племето на Нефталимовите потомци – беше Ахира, Енановият син.
28. Такъв беше редът, по който потеглиха израилтяните според опълченията им; и те тръгнаха.
29. Тогава Мойсей каза на Ховав, Рагуиловия син, мадиамтец, Мойсеев сродник: „Ние отиваме на онова място, за което Господ беше казал: „Ще го дам на вас“. Ела заедно с нас и ще ти направим добро; защото Господ е обещал добро за Израил.“
30. Но той му отвърна: „Няма да дойда, а ще отида в своята страна и при своя род.“
31. А Мойсей рече: „Не ни оставяй, защото ти знаеш къде да разполагаме стан в пустинята и ще ни сочиш пътя.
32. Ако дойдеш с нас, доброто, което Господ ще стори на нас, и ние ще сторим на тебе.“
33. Така изминаха три дена път от планината на Господа и ковчегът на Господния завет вървеше на три дена път пред тях, за да им избере място, където да се спрат.
34. И Господният облак се явяваше денем над тях, когато тръгваха от стана.
35. Когато ковчегът се вдигаше за път, Мойсей казваше: „Стани, Господи, нека се разпръснат враговете Ти и да побягнат пред Тебе онези, които Те мразят!“
36. А когато ковчегът се спираше, той казваше: „Върни се, Господи, при безбройните хиляди на Израил!“