8. Тогава царят нареди на Азаил: „Вземи със себе си дар и иди да посрещнеш Божия човек и попитай чрез него Господа дали ще оздравея от тази болест?“
9. Азаил отиде да го посрещне и взе със себе си дар – всичко най-добро в Дамаск, товар от четиридесет камили. Той дойде, застана пред Елисей и каза: „Твоят син Венадад, арамейският цар, ме изпрати при тебе с тези думи: „Ще оздравея ли от тази болест“?“
10. Тогава Елисей му каза: „Иди му кажи: „Ти сигурно ще оздравееш. Но Господ ми откри, че той непременно ще умре от друго“.“
11. Елисей не си махна погледа от лицето му, докато онзи не се почувства неловко, и Божият човек заплака.
12. Азаил попита: „Защо моят господар плаче?“ А той отговори: „Защото знам какво зло ще сториш на израилтяните. Крепостите им ще опожариш, младите им хора с меч ще погубиш, кърмачетата им ще смажеш и ще разпориш бременните им жени.“
13. Азаил попита: „Твоят слуга псе ли е, че да може да направи такова чудовищно престъпление?“ Елисей отговори: „Господ ми показа, че ти ще бъдеш арамейски цар.“
14. Азаил си тръгна от Елисей и се върна при господаря си, който го запита: „Какво ти каза Елисей?“ Той отговори: „Каза ми, че сигурно ще оздравееш.“
15. Но на следващия ден той взе завивката, натопи я във вода и я простря на лицето му, и той умря. Тогава Азаил се възцари вместо него.
16. След юдейския цар Йосафат се възцари синът му Йорам. Това стана в петата година на израилския цар Йорам, Ахавовия син.
17. Той беше на тридесет и две години, когато стана цар, и царува осем години в Йерусалим.
18. Но се държеше като израилските царе, по същия начин, както правеше Ахавовият дом, понеже Ахавовата дъщеря му стана жена. Той вършеше зло пред очите на Господа.
19. Но заради Своя служител Давид Господ не искаше да погуби Юдея. Защото Той бе обещал да даде светило на него и на потомците му за вечни времена.