1. И Елисей каза на жената, чийто син беше върнал към живот: „Стани и тръгнете, ти и твоят дом, и поживейте временно някъде другаде. Защото Господ призова глада и той ще обхване страната за седем години.“
2. Жената се приготви и направи така, както каза Божият човек. Тя отиде с дома си и живя като чужденка седем години във филистимската земя.
3. Тогава, в края на седемте години, жената се завърна от филистимската земя и отиде да подаде жалба при царя относно къщата си и нивата си.
4. Царят разговаряше с Гиезий, прислужника на Божия човек, казвайки: „Разкажи ми сега за всички големи дела, които Елисей е извършил.“
5. И докато той разказваше на царя за възкресяването на мъртвото момче, самата жена, чийто син той бе възкресил, дойде да помоли царя за къщата си и за нивата си. Гиезий каза: „Господарю мой, царю, тази е жената, и този е нейният син, когото Елисей върна обратно към живот.“
6. Царят запита жената и тя му разказа всичко. И царят ѝ даде един от царедворците си и каза: „Да ѝ се върне всичко и всички приходи от нивата, откакто е напуснала страната досега.“
7. След това Елисей отиде в Дамаск, а арамейският цар Венадад беше болен. Някой му каза: „Божият човек пристигна тук.“
8. Тогава царят нареди на Азаил: „Вземи със себе си дар и иди да посрещнеш Божия човек и попитай чрез него Господа дали ще оздравея от тази болест?“
9. Азаил отиде да го посрещне и взе със себе си дар – всичко най-добро в Дамаск, товар от четиридесет камили. Той дойде, застана пред Елисей и каза: „Твоят син Венадад, арамейският цар, ме изпрати при тебе с тези думи: „Ще оздравея ли от тази болест“?“
10. Тогава Елисей му каза: „Иди му кажи: „Ти сигурно ще оздравееш. Но Господ ми откри, че той непременно ще умре от друго“.“
11. Елисей не си махна погледа от лицето му, докато онзи не се почувства неловко, и Божият човек заплака.