21. Като ги видя, израилският цар каза на Елисей: „Да ги поразя ли, отче мой?“
22. Но той отговори: „Не ги поразявай! Ти би ли поразил онези, които си пленил с меча си или с лъка си? Сложи хляб и вода пред тях и нека ядат и пият. След това ги върни на господаря им.“
23. Така той им приготви изобилна гощавка и те ядоха и пиха. След това ги освободи и те се завърнаха при господаря си. И никога повече грабещи банди от Сирия не влизаха в израилската земя.
24. По-късно арамейският цар Венадад събра цялата си войска, излезе и обсади Самария.
25. През време на обсадата настана голям глад в Самария, така че една глава на магаре се продаваше за осемдесет сикли сребро, а четвърт каб гълъбова тор – за пет сикли сребро.
26. Веднъж израилският цар минаваше отгоре по градската стена и една жена извиси към него глас на ридание: „Помогни ми, господарю царю!“
27. Той отвърна: „Ако Господ не ти помогне, с какво ще ти помогна аз? От хармана ли ще взема или от лина?“
28. Тогава царят я запита: „Какво те мъчи?“ Тя отговори: „Тази жена ми каза: „Дай своя син, за да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.“