1. Нееман, военачалник на арамейския цар, беше виден човек пред господаря си. Той беше уважаван, защото чрез него Господ беше дал освобождение на арамейците. Но този храбър воин беше прокажен.
2. Веднъж арамейците бяха излезли на отряди да плячкосват и плениха младо момиче от израилската земя и то прислужваше на жената на Нееман.
3. То каза на господарката си: „О, да би могъл моят господар да отиде при пророка, който е в Самария, той положително ще премахне от него проказата.“
4. Нееман отиде и извести господаря си: „Това и това каза момичето, което е от израилската страна.“
5. Тогава арамейският цар отвърна: „Стани и върви, а аз пък ще изпратя писмо до израилския цар.“ Така Нееман тръгна и взе със себе си десет таланта сребро, шест хиляди сикли злато и десет празнични одежди.
6. Той носеше писмото до израилския цар, в което се казваше: „Ето заедно с това изпращам при тебе Нееман, своя служител, да го излекуваш от проказата му.“