24. И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“
25. Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил.Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката.
26. Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: „Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?“ И тя отговори: „Всичко е наред.“
27. Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“
28. Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“
29. Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“
30. Тогава майката на детето каза: „Жив е Господ, жив е, бъди и ти жив, няма да те изоставя!“ И той стана и тръгна след нея.
31. Гиезий вървеше пред тях и сложи тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито звук, нито отговор. Той се върна, излезе срещу Елисей и му каза: „Момчето не се събуди.“
32. Тогава Елисей влезе в къщата и момчето, лежащо на постелята си, беше мъртво.
33. Той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа.
34. След това се покачи на леглото и легна върху момчето лице в лице и очи в очи, и се простря върху него, и тялото на момчето се затопли.
35. Елисей слезе, започна да ходи напред-назад пред къщата, после пак се покачи на леглото и се наведе над него, и момчето кихна седем пъти и отвори очите си.
36. Тогава той повика Гиезий и каза: „Повикай сунамитката!“ Той я повика, тя дойде при него и той каза: „Вземи сина си!“