21. Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе.
22. След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“
23. Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“
24. И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“
25. Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил.Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката.
26. Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: „Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?“ И тя отговори: „Всичко е наред.“
27. Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“
28. Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“