20. Слугата го вдигна, занесе го на майка му и то седя в скута ѝ до пладне. Тогава умря.
21. Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе.
22. След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“
23. Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“
24. И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“
25. Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил.Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката.