13. Тогава Елисей му каза: „Кажи ѝ сега: Ето ти полагаш целия този труд заради нас, какво да направим за тебе? Има ли нещо, което да бъде казано за тебе на царя или на военачалника?“ Тя отговори: „Не, аз живея сред народа си.“
14. Но Елисей настояваше: „Какво може да се направи за нея?“ Тогава Гиезий каза: „Виж, тя няма дете, а мъжът ѝ е стар.“
15. Тогава Елисей отвърна: „Повикай я.“ Той я повика и тя застана при входа.
16. Той каза: „След година пак по това време ти ще притискаш в прегръдките си син.“ Тогава тя рече: „Не, господарю мой! Ти, Божий човече, не лъжи своята слугиня.“
17. Но жената забременя и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.
18. Детето порасна и един ден излезе при баща си, при жътварите.
19. То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“
20. Слугата го вдигна, занесе го на майка му и то седя в скута ѝ до пладне. Тогава умря.
21. Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе.
22. След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“
23. Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“
24. И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“
25. Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил.Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката.