11. Един ден Елисей отиде пак там, качи се в горната стая и полегна.
12. Тогава той каза на Гиезий, младия си служител: „Повикай тази сунамитка!“ Гиезий я повика и тя застана пред него.
13. Тогава Елисей му каза: „Кажи ѝ сега: Ето ти полагаш целия този труд заради нас, какво да направим за тебе? Има ли нещо, което да бъде казано за тебе на царя или на военачалника?“ Тя отговори: „Не, аз живея сред народа си.“
14. Но Елисей настояваше: „Какво може да се направи за нея?“ Тогава Гиезий каза: „Виж, тя няма дете, а мъжът ѝ е стар.“
15. Тогава Елисей отвърна: „Повикай я.“ Той я повика и тя застана при входа.
16. Той каза: „След година пак по това време ти ще притискаш в прегръдките си син.“ Тогава тя рече: „Не, господарю мой! Ти, Божий човече, не лъжи своята слугиня.“
17. Но жената забременя и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.
18. Детето порасна и един ден излезе при баща си, при жътварите.
19. То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“