14. Езекия получи писмата от пратениците и гласно ги прочете. Тогава отиде в Господния храм и ги разгъна пред лицето на Господа.
15. Езекия се молеше пред Господа и казваше: „О, Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими, Ти наистина си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.
16. Наклони ухото Си и чуй, Господи. Отвори очите Си и виж, Господи. Чуй думите на Сенахирим, които той изпрати, за да похули живия Бог!
17. Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха народи и земите им.
18. И хвърлиха боговете им в огън, въпреки че те не са богове, а само произведение на човешки ръце, парчета от дърво и камък. Затова ги унищожиха.
19. И сега, Господи, Боже наш, избави ни от неговата ръка. Нека всички земни царства узнаят, че Ти, Господи, единствен си Бог.“
20. Тогава Амоцовият син Исаия изпрати да кажат на Езекия: „Така говори Господ, Бог Израилев, Онзи, Когото ти призова срещу асирийския цар Сенахирим: „Чух те“.“
21. Това е словото, което Господ обяви за него:„Тя те презря, тя ти се присмя, Девицата, дъщерята на Сион,зад тебе ще поклати главата си дъщерята на Йерусалим.
22. Кого си укорил и похулил?Против кого си надигнал гласили си вдигнал очите си в присмех?Против Светия Израилев!
23. Чрез твоите пратеници ти укоряваше Господа и казваше:„С моята колеснична мощаз се изкачих на планинските височини,по склоновете на Ливан.Изсякох високите му кедри,най-хубавите му кипариси.И стигнах до крайния му подслонсред най-добрите насаждения в градината му.
24. Аз изкопах кладенци и пих чужда вода,и ще пресуша със стъпалата на нозете сивсички египетски реки.
25. Не сте ли чули? Аз отдавна съм подготвил това, в древни временаАз измислих това,което сега правя да се случи – че ти ще превърнеш укрепените градове в купища развалини,
26. така че техните жители, лишени от сила,да треперят и да са смутени,и да станат като полска трева, като зелено пасище,като краткотрайна зеленина по покривите,попарена преди да изкласи.
27. Аз зная твоето седене,твоето излизане, твоето влизанеи твоето дръзко говорене против Мене.