16. По същото време Езекия свали златото от вратата на Господния храм и от стълбовете при нея, които сам юдейският цар Езекия бе позлатил, и го даде на асирийския цар.
17. След това асирийският цар изпрати Тартан, Рабсарис и Рабсак от Лахис с голяма войска при цар Езекия към Йерусалим. След като тръгнаха, те стигнаха до Йерусалим и се спряха при водопровода на Горния водоем, който е на пътя за нивата на тепавичаря.
18. Те повикаха царя, но Елиаким, син на Хелкия, управителя на двореца, излезе при тях заедно със Севна, писаря, и Йоах, син на Асаф, летописеца.
19. Тогава Рабсак им каза: „Кажете на Езекия: „Така говори великият цар, царят на Асирия: „Каква е тази увереност, на която се уповаваш?
20. Изглежда смяташ, че празните думи, ум и сила са достатъчни за битка. И у кого е твоето упование, че се бунтуваш против мене?
21. Ето ти се уповаваш на тази скършена тръстика Египет. Но тя ще прониже ръката на всеки, който се облегне на нея за подкрепа! Това е фараонът, египетският цар, за всички, които се уповават на него!
22. Ако пък ми кажете: Уповаваме се на Господа, нашия Бог, то на този ли, чиито високи места и жертвеници Езекия премахна, обявявайки в Юдея и Йерусалим, че трябва да се покланяте само пред жертвеника тук в Йерусалим?“
23. И така, обзаложи се с моя господар, царя на Асирия. Ще ти дам две хиляди коня, ако би могъл да си намериш конници за тях.
24. Как ще надделееш и на един военачалник от най-малките служители на господаря ми или разчиташ на Египет за колесници и коне?
25. При това нима съм тръгнал против това място без волята на Господа, за да го разоря? Той ми каза да тръгна против тази земя и да я разоря“!“
26. Тогава Елиаким, син на Хелкия, Севна и Йоах отвърнаха на Рабсак: „Говори на слугите си на арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по юдейски, защото народът, който е на стената на града, слуша.“