22. И израилтяните постъпваха според всички грехове на Йеровоам, които той вършеше. Те не отстъпваха от тях,
23. докато Господ не отхвърли Израил от лицето Си, както беше обявил чрез всички Свои служители, пророците. И Той прогони Израил от земята му в Асирия, където е и до днес.
24. Тогава асирийският цар пресели хора от Вавилон, от Хута, от Ава, от Емат и от Сепарваим и ги засели в самарийските градове вместо израилтяните. И те овладяха Самария и населиха градовете ѝ.
25. В началото на своето пребиваване там те не почитаха Господа и Господ изпращаше сред тях лъвове, които убиха някои от тях.
26. И известиха на асирийския цар: „Народите, които си преселил и заселил в самарийските градове, не познават закона на Бога на страната. И Бог им изпраща лъвове и те ги убиват, понеже не знаят Божия закон на онази страна.“
27. И асирийският цар заповяда: „Доведете един от свещениците, които изселихте оттам, да се завърне и да живее там. И нека ги учи на закона на Бога на страната.“
28. Така един от откараните в плен свещеници от Самария се върна и заживя във Ветил. И той ги учеше как да почитат Господа.
29. Но всеки народ си направи идоли на свои богове и ги постави в капищата по високите места, които самаряните си бяха направили – всеки народ в градовете си, където живееше.
30. Например вавилонските мъже направиха Сукот Бенот, мъжете от Кута направиха Нергал, а мъжете от Емат направиха Ашима.