20. Така Господ отхвърли всички потомци на Израил. Унижи ги, като ги предваше в ръцете на грабители, докато ги пропъди от лицето Си.
21. Когато Той откъсна Израил от Давидовия дом, те направиха цар Йеровоам, Наватовия син, и Йеровоам отклони израилтяните от Господа и ги въвлече в голям грях.
22. И израилтяните постъпваха според всички грехове на Йеровоам, които той вършеше. Те не отстъпваха от тях,
23. докато Господ не отхвърли Израил от лицето Си, както беше обявил чрез всички Свои служители, пророците. И Той прогони Израил от земята му в Асирия, където е и до днес.
24. Тогава асирийският цар пресели хора от Вавилон, от Хута, от Ава, от Емат и от Сепарваим и ги засели в самарийските градове вместо израилтяните. И те овладяха Самария и населиха градовете ѝ.
25. В началото на своето пребиваване там те не почитаха Господа и Господ изпращаше сред тях лъвове, които убиха някои от тях.
26. И известиха на асирийския цар: „Народите, които си преселил и заселил в самарийските градове, не познават закона на Бога на страната. И Бог им изпраща лъвове и те ги убиват, понеже не знаят Божия закон на онази страна.“
27. И асирийският цар заповяда: „Доведете един от свещениците, които изселихте оттам, да се завърне и да живее там. И нека ги учи на закона на Бога на страната.“
28. Така един от откараните в плен свещеници от Самария се върна и заживя във Ветил. И той ги учеше как да почитат Господа.
29. Но всеки народ си направи идоли на свои богове и ги постави в капищата по високите места, които самаряните си бяха направили – всеки народ в градовете си, където живееше.
30. Например вавилонските мъже направиха Сукот Бенот, мъжете от Кута направиха Нергал, а мъжете от Емат направиха Ашима.
31. Авийците направиха Нивхаз и Тартак, а сепарваимци изгориха в огън свои деца в чест на Адрамелех и Анамелех, сепарваимски богове.
32. В същото време те почитаха Господа, но си поставиха и свои жреци по високите места, които служеха за тях по капищата на високите места.
33. Те почитаха Господа, но и служеха на своите богове според обичая на народите, от които бяха изселени.
34. И до днес те постъпват според предишните си обичаи. Нямаше никой, изпълнен със страхопочитание единствено към Господа, нямаше никой, който да следваше наредбите или постановленията, закона или заповедите, които Господ беше определил на синовете на Яков, на когото бе дал името Израил.