17. В тридесет и деветата година на юдейския цар Азария Менаим, син на Гадия, се възцари над Израил и царува пет години в Самария.
18. Той вършеше зло пред очите на Господа. През цялото си царуване не отстъпваше от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил.
19. Тогава асирийският цар Фул излезе срещу израилската земя и Менаим даде на Фул хиляда таланта сребро, за да му помогне да затвърди царската власт в свои ръце.
20. Менаим изиска среброто от Израил за заплащането на войниците си, за да ги даде на асирийския цар. Сумата беше петдесет сикли сребро за всеки войник. Тогава асирийският цар се върна назад и не остана в страната.
21. Останалите дела на Менаим и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на израилските царе.
22. Така Менаим почина при предците си и вместо него се възцари синът му Факия.
23. В петдесетата година на юдейския цар Азария Менаимовият син Факия започна двугодишното си царуване над Израил в Самария.
24. Той вършеше зло в очите на Господа и не отстъпваше от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил.
25. Против него направи заговор неговият сановник Факей, син на Ремалия. Той го нападна в Самария в крепостта на царския дворец, водейки със себе си петдесет галаадци; уби го и се възцари вместо него.
26. Останалите дела на Факия и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на израилските царе.
27. В петдесет и втората година на юдейския цар Азария Ремалиевият син Факей се възцари над Израил и царува в Самария двадесет години.
28. Той вършеше зло в очите на Господа и не отстъпваше от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил.