12. И Бог каза: „Ето знака на завета, който давам между Мене и вас и всяко живо същество, което е при вас, за всички поколения за вечни времена.
13. Аз поставям Своята дъга в облака да бъде знак на завета между Мене и земята.
14. И когато докарам облак над земята, ще се появи дъга в облаците
15. и ще Си спомня Моя завет, който е между Мене и вас и всяко живо същество, всяка твар; че водите няма вече да изтребят всяко живо същество.
16. Щом дъгата Ми се появи в облака и я погледна, ще си спомня вечния завет между Бога и между всяко живо същество твар по земята.“
17. И Бог каза на Ной: „Това е знакът на завета, който сключих между Мене и всяка твар по земята.“
18. Излезлите от ковчега синове на Ной бяха Сим, Хам и Яфет. Хам беше баща на Ханаан.
19. Тези трима бяха Ноевите синове и от тях бе населена цялата земя.
20. Тогава Ной започна да обработва земята и насади лозе.
21. Той пи вино, опи се и лежеше гол в шатрата си.
22. И Хам, баща на Ханаан, видя голотата на баща си и разказа на двамата си братя отвън.
23. А Сим и Яфет взеха дреха и като я поставиха на раменете си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; но лицата им бяха обърнати назад, така че те не видяха голотата на баща си.
24. Когато Ной се събуди от опиянението си и научи какво е направил младият му син,
25. рече: „Проклет да е Ханаан! Последен роб ще бъде на братята си.“
26. Той каза още: „Благословен да е Господ, Симовият Бог. Нека Ханаан бъде техен роб.
27. Нека Бог даде простор за Яфет и той да се засели в шатрите на Сим, и нека Ханаан бъде техен роб.“
28. И Ной живя триста и петдесет години след потопа.
29. А всички дни на Ной бяха девестотин и петдесет години; тогава той умря.