3. Тогава Господ каза: „Духът Ми, който съм дал, няма да владее над хората завинаги, защото те са плът; нека дните им да бъдат сто и двадесет години.“
4. В онези дни, а също и след това по земята имаше исполини, когато Божиите синове се сношаваха с човешките дъщери и тези им раждаха; това бяха силните в древността именити човеци.
5. А когато Господ видя, че злото на хората по земята беше голямо и всичките техни замисли на сърцата им бяха зло по всяко време,
6. Господ съжали, че е създал на земята човека, и се наскърби в сърцето Си.
7. И Господ каза: „Ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих – човек и добитък, влечуги и птици в небето, понеже съжалих, че съм ги създал.“
8. Но Ной намери благоволение в очите на Господ.
9. Това е родословието на Ной. Ной беше праведен и безупречен мъж в рода си. Ной постъпваше според волята на Бога.
10. На Ной се родиха синове Сим, Хам и Яфет.
11. А земята се разврати пред погледа на Бога и се изпълни земята с насилие.
12. И Господ погледна земята, и ето тя беше развратена, защото всяка плът се разврати по своя път на земята.
13. Тогава Бог каза на Ной: „Реших да поставя край на живите същества по нея, защото те изпълниха земята с насилие. И ето Аз ще ги изтребя заедно със земята.
14. Направи си ковчег от гоферово дърво с помещения в ковчега и го засмоли отвътре и отвън.
15. И да го направиш така: ковчегът да бъде дълъг триста лакътя, широк петдесет лакътя и висок тридесет лакътя.
16. Направи прозорец на един лакът от върха и врата отстрани на ковчега; направи го на три равнища – долно, средно и горно.
17. Ето Аз ще докарам на земята потоп от води, за да изтребя под небето всяка плът, в която има дух на живот; всичко, което е на земята, ще се лиши от живот, ще бъде унищожено.
18. Но с тебе Аз ще установя Своя завет и в ковчега ще влезеш ти, а с тебе – твоите синове, жена ти и жените на синовете ти.
19. Въведи също в ковчега от всеки вид живи същества по една двойка, за да останат с тебе живи; мъжко и женско те да бъдат.
20. От птиците, от всеки вид добитък, от всеки вид пълзящи по земята – по две от всички да влязат при тебе, за да останат живи.
21. А ти си вземи всякаква храна, която е за ядене, и я събери, да бъде храна за тебе и за тях.“
22. Това направи Ной – всичко направи така, както Бог му заповяда.