2. Казаха на Яков, че синът му Йосиф идва при него. Израил събра сили и седна на леглото.
3. И каза Яков на Йосиф: „Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя, и ме благослови.
4. Каза ми: „Ето Аз ще те даря с наследници и ще те направя родоначалник на много народи. А тази земя ще дам за вечно владение на потомците ти.“
5. Двамата ти синове, които се родиха в египетската земя, преди аз да дойда тук, са мои. Ефрем и Манасия са мои, както са мои Рувим и Симеон.
6. Децата, които ще ти се родят след тях, ще бъдат твои. Те ще получат наследство като синове на Ефрем и Манасия.
7. Когато идвах от Месопотамия, в ханаанската земя близо до Ефрат умря Рахил и аз я погребах там, край пътя за Ефрат, който сега се нарича Витлеем.“
8. И Израил видя синовете на Йосиф и попита: „Кои са тези?“
9. Йосиф му отговори: „Това са синовете ми, които Бог ми даде в Египет.“ Яков му каза: „Доведи ги при мене да ги благословя.“
10. А очите на Израил бяха отслабнали от старостта и не виждаше добре. Йосиф приближи синовете си до него, а той ги целуна и ги прегърна.
11. И каза Израил на Йосиф: „Не се надявах да те видя отново, а ето Бог ми даде възможност да видя дори децата ти.“
12. Тогава Йосиф ги отдели от баща си и му се поклони дълбоко.
13. После Йосиф хвана двамата – Ефрем в дясната си ръка срещу лявата на Израил, а Манасия в лявата срещу дясната на Израил и ги приближи към него.