17. И караха добитъка си при Йосиф, а той им даваше жито срещу коне и осли, срещу дребен и едър добитък. Това продължи цяла година.
18. И премина тази година, а на следващата дойдоха при него отново и му казаха: „Няма да крием от нашия господар, че парите свършиха, а добитъкът вече му принадлежи. Нищо вече нямаме за даване освен земята и телата си.
19. Защо да мрем, а земята ни да запустява? Купи нас и земите ни срещу жито, а ние и земята ни ще станем собственост на фараона. Дай ни жито, за да не умрем и земята ни да не запустее.“
20. Йосиф откупи цялата египетска земя, защото всички египтяни, притиснати от глада, продадоха нивите си. Така земята стана собственост на фараона.
21. И принуди народа да се засели в градовете от единия до другия край на Египет.
22. Не изкупи само земята на жреците, защото те имаха определен от фараона дял и се хранеха от него. Затова те не продадоха земята си.
23. И Йосиф каза на народа: „Ето купих сега вас и земята ви за фараона. И ето ви семе да засявате земята.
24. Давайте на фараона една пета част от реколтата, а четири части оставяйте за себе си, за семе и за прехрана на вас и на семействата ви.“