10. Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“
11. Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми.
12. Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка!
13. Вземете още и брат си и идете при онзи човек!
14. И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“
15. И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф.
16. Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“
17. Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си.
18. Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“
19. Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха:
20. „Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано,
21. а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас – толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме.
22. За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“