46. Йосиф беше на тридесет години, когато се срещна с фараона, египетския цар. И сбогува се Йосиф с фараона, и тръгна да обикаля цялата египетска земя.
47. А през седемте плодородни години земята даваше преизобилно.
48. И Йосиф събра през седемте години на изобилие в Египет различни храни и ги складира по градовете. Във всеки град прибра храната от околните земи.
49. Йосиф събра и твърде много жито, колкото е морският пясък, и престана да смята количествата, защото те нямаха брой.
50. Преди да настанат гладните години, Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф двама синове.
51. Йосиф нарече първородния Манасия, защото, както каза той: „Бог ми даде да забравя всички свои неволи и бащиния ми род“,
52. а на втория даде име Ефрем, защото, както каза той: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“
53. Като изминаха седемте години на изобилие в египетската земя,
54. настъпиха седемте гладни години, както беше предсказал Йосиф. И настана глад по света, и само в египетската земя имаше хляб.
55. Всички в цялата египетска земя усетиха глада и поискаха от фараона хляб. И фараонът каза на всички египтяни: „Идете при Йосиф и правете, каквото той ви каже.“
56. Гладът се разпростря по цялата земя. Тогава Йосиф отвори всички житници и започна да продава жито на египтяните. А гладът се усилваше в египетската земя.
57. И от всички страни идваха в Египет да купуват жито от Йосиф, защото гладът беше навсякъде.