10. И въпреки че тя всекидневно така настояваше пред Йосиф, той не я послуша да спи с нея.
11. Един ден той влезе вкъщи по работа, а там нямаше никой от домашните;
12. и тя го улови за дрехата му, и му каза: „Легни с мене.“ Но той остави дрехата си в ръцете ѝ и избяга навън.
13. А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна навън,
14. извика домашните си и им каза: „Ето довел ни е евреин да се подиграва с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене. Но аз завиках високо,
15. а той, като чу, че викам, остави при мене дрехата си и набързо избяга навън.“
16. И тя запази неговата дреха при себе си, докато господарят му си дойде вкъщи.
17. Тя повтори и пред него същите думи: „Робът евреин, когото ни доведе вкъщи, искаше да се подиграе с мене,
18. но когато аз се развиках, той остави при мене дрехата си и бързо избяга вън.“
19. Господарят му пламна от гняв, като чу думите на жена си как е постъпил робът с нея.
20. Господарят взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, където бяха затворени царските затворници. И той остана в затвора.
21. Но Господ беше милостив с Йосиф и му даде благоволението на началника на затвора.
22. Той постави Йосиф над всички затворници в тъмницата и го определи за отговорник на всичко, което се вършеше там.