17. Той отговори: „Ще ти пратя едно козле от стадото.“ А тя отвърна: „Остави ми залог, докато го изпратиш.“
18. „Какъв залог да ти дам?“ – попита той. Тя отговори: „Печата с връвта, на която виси, и тоягата, която носиш.“ Той ѝ ги даде и заживя с нея. А тя зачена от него.
19. Тогава стана и си тръгна, прибра се, разбули се и облече отново дрехите си на вдовица.
20. А Юда изпрати козлето по одоламитеца, своя приятел, който трябваше да прибере залога от жената, но той не я намери.
21. И попита местните жители: „Къде е блудницата, която беше край пътя в Енаим?“ Но те отговориха: „Тук никога не е имало блудница.“
22. Тогава той се върна при Юда и му каза: „Не я намерих. Пък и местните жители казаха, че там не е имало никога блудница.“
23. Юда рече: „Нека си ги задържи, за да не станем за подигравка. Ето пращах ѝ това козле, но ти не я намери.“
24. След около три месеца съобщиха на Юда: „Снаха ти Тамар е блудствала и заченала от това.“ Юда каза: „Изведете я и я изгорете!“