3. Израил обичаше Йосиф повече от другите си синове, защото се беше родил в старините му, и специално за него направи шарена дреха.
4. Когато видяха братята му, че баща им го обича повече от всички тях, намразиха го и не можеха да говорят с него братски.
5. Йосиф имаше сън и го разказа на братята си, за което те го намразиха още повече.
6. „Чуйте какво сънувах! – каза им Йосиф –
7. Ето връзваме снопи на полето и моят сноп се вдигна и се изправи. А вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.“
8. А братята му казаха: „Нима ти ще царуваш над нас и ще ни владееш?“ И го намразиха още повече заради сънищата и думите му.
9. Той имаше и друг сън и отново разказа на братята си какво е сънувал: „Ето слънцето, луната и единадесет звезди ми се поклониха.“
10. Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри: „Какъв е този сън, който си имал? Да не би аз, майка ти и братята ти да дойдем и ниско да ти се поклоним?“
11. Братята му се разгневиха, а баща му запомни тези думи.
12. След време братята му отидоха да пасат бащиния добитък в Сихем.
13. Израил рече на Йосиф: „Нали братята ти пасат стадата в Сихем? Искам да отидеш при тях.“ Йосиф се съгласи.
14. Баща му каза още: „Иди, виж здрави ли са братята ти, цяло ли е стадото и се върни да ми кажеш.“ И го изпрати от Хевронската долина към Сихем.
15. И докато Йосиф се луташе из полето, срещна го един човек и го попита: „Какво търсиш?“
16. Той отговори: „Търся братята си. Кажи ми къде пасат стадата?“
17. Непознатият рече: „Те се махнаха оттук. Чух да казват, че отиват в Дотан.“ Тогава Йосиф последва братята си и ги намери в Дотан.