24. и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода.
25. И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет.
26. Тогава Юда попита братята си: „Защо да убиваме брат си и да прикриваме делото си?
27. Хайде да го продадем на измаилтяните и да не го погубваме, защото е наш брат, наша плът.“ Братята го послушаха
28. и когато минаваха мадиамските търговци, извадиха Йосиф от ямата и го продадоха на измаилтяните за двадесет сребърника. Търговците отведоха Йосиф в Египет.
29. Рувим се върна при ямата и видя, че Йосиф го нямаше там. И той раздра дрехите си,
30. дойде при братята си и им каза: „Момчето го няма. Какво ще правя сега?“
31. И взеха Йосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв.
32. Изпратиха шарената дреха да я дадат на баща им с вестта: „Намерихме това. Виж, тази дреха не е ли на сина ти?“
33. Той я позна и каза: „Това е дрехата на сина ми. Сигурно Йосиф е мъртъв, див звяр го е разкъсал.“
34. И от мъка Яков раздра дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си дълго време.
35. А всичките му други синове и дъщери се мъчеха да го утешат, но той не намираше утеха и казваше: „С тази мъка ще си отида при сина си в преизподнята.“ Така го оплакваше баща му.
36. А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на фараоновия царедворец и началник на охраната Потифар.