22. И продължи: „Не проливайте кръв! Хвърлете го в онази яма в пустинята и не го погубвайте.“ Рувим искаше да го спаси и да го върне на баща му.
23. Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха шарената дреха, с която беше облечен,
24. и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода.
25. И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет.
26. Тогава Юда попита братята си: „Защо да убиваме брат си и да прикриваме делото си?
27. Хайде да го продадем на измаилтяните и да не го погубваме, защото е наш брат, наша плът.“ Братята го послушаха
28. и когато минаваха мадиамските търговци, извадиха Йосиф от ямата и го продадоха на измаилтяните за двадесет сребърника. Търговците отведоха Йосиф в Египет.
29. Рувим се върна при ямата и видя, че Йосиф го нямаше там. И той раздра дрехите си,
30. дойде при братята си и им каза: „Момчето го няма. Какво ще правя сега?“
31. И взеха Йосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв.
32. Изпратиха шарената дреха да я дадат на баща им с вестта: „Намерихме това. Виж, тази дреха не е ли на сина ти?“