15. И докато Йосиф се луташе из полето, срещна го един човек и го попита: „Какво търсиш?“
16. Той отговори: „Търся братята си. Кажи ми къде пасат стадата?“
17. Непознатият рече: „Те се махнаха оттук. Чух да казват, че отиват в Дотан.“ Тогава Йосиф последва братята си и ги намери в Дотан.
18. А те го видяха отдалече и докато той се приближаваше, сговориха се да го убият.
19. И си рекоха: „Съновидецът идва.
20. Хайде да го убием и да го хвърлим в някоя яма. Ще кажем, че го е изял див звяр, и да видим тогава как ще се сбъднат сънищата му.“
21. Рувим чу това и искаше да избави Йосиф. Каза им: „Нека да не го убиваме!“
22. И продължи: „Не проливайте кръв! Хвърлете го в онази яма в пустинята и не го погубвайте.“ Рувим искаше да го спаси и да го върне на баща му.
23. Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха шарената дреха, с която беше облечен,
24. и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода.
25. И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет.