1. След това Бог заповяда на Яков: „Стани, иди във Ветил и се засели там. И там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от брат си Исав.“
2. Затова Яков нареди на домашните си и на всички свои хора: „Премахнете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и се преоблечете!
3. Да станем и да отидем във Ветил. Там ще издигна жертвеник на Бога, Който послуша молбата ми в деня на бедствието ми и ме придружаваше при пътуването ми.“
4. Те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, както и обеците от ушите си. Яков ги зарови под дъба, който беше близо до Сихем.
5. След това всички потеглиха на път. Обхванати от страх Божий, жителите на околните градове не преследваха Якововите синове.
6. Така Яков дойде в Луз, който се намира в ханаанската земя, сега наречен Ветил – сам той и всички хора, които бяха с него.
7. Там издигна жертвеник. Това място той нарече Ел-Ветил, защото там му се беше явил Бог при бягството му от брат му Исав.
8. Тогава умря Ревекината кърмачка Девора. Погребаха я близо до Ветил, под дъба, който Яков нарече Алин-Бехут.
9. След връщането от Месопотамия Бог отново се яви на Яков и го благослови.
10. Бог му каза: „Твоето име е Яков. Но отсега няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил.“ Затова го нарече Израил.
11. Още му каза Бог: „Аз съм Бог Всемогъщи. Плоди се и се размножавай! Ти ще бъдеш родоначалник на народ, и то на много народи, както и на царе.
12. Земята, която дадох на Авраам и Исаак, нея ще предам на тебе и на потомството ти след тебе.“
13. Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му беше говорил.